"Трудът ти е бил девиз,
икономията - закон, благотворителността - идеал."

Райко Цончев Райков е роден през ноември 1857 година в град Елена в будно българско семейство със седем деца, в което всички се отличават с буден дух.

 Баща му Цонко Райчев, идва в Добруджа с еленски овчари и в продължение на 15 години е градинар в Добрич и околните села.
Когато Райко е на 10 години, семейството се установява в Добрич. След година и половина баща му умира и оставя седем сирачета. Майка му се омъжва повторно за даскал Симеон. Раждат им се още четери деца.
Райко тръгва на училище на девет години при даскал Милан. Но след смърта на баща си напуска училище, защото семейството няма пари за учебници. Тъгата по училището го преследва до края на живота му.
За шест месеца работи като касапин със заплата от 150 гроша. След това срещу 250 гроша слугува при тезгяхтаря Никола Хаджикостов. Две години изучава без заплащане абаджийство. Една година е слуга при Бою Юрданов в село Богдалии.
През 1873 година открива кръчма в село Алъчкьой /днешното село Плачи дол/. През свободното си време се занимава с абаджийство. Добрички търговци го подпомагат с капитал и работата му потръгва. След една година се замогва. Сближава се с учителя Станко Иванов от Одринско, който е изключително начетен човек и голям патриот. Той му помага да се самообразова, запознава го с българската история.
След освобождението на Добрич се установява в града и се заема с търговия. През 1880 година се жени за Добра от Добрич. Нямат деца и решават да осиновят дете от Елена, на име Веселина.
Райко Цончев карал стада овце в Цариград. По-късно продава само вълната със своя съдружник Желяз Абаджиев. Замогват се и стават сарафи.

Райко Цончев участва в събитията по време на Съединението през 1885 година. В Сръбско-българската война се сражава при Цариброд и Пирот. Подпомага материално и морално македоно-одринските дружества. Подарява 100 пушки кримки и продава без печалба още толкова.
Заема различни почетни длъжности-член на Църковното настоятелство, окръжен и общински съветник. От 1898 година се занимава самостоятелно с търговия и банкерство. Притежава и много недвижими имоти.
Предприемчив и работлив, Райко Цончев заема все по-видно място в живота на града. Неговите съграждани му се доверяват и го избират за окръжен съветник, училищен настоятел, църковен настоятел на църквата "Света тройца". Остава обаче без желаното от него образование и живее с непрекъснатото съмнение, че не изпълнява добре тези свои задължения.

На 21 февруари 1905 година Райко Цончев осъществява отдавнашна мечта-подарява 30 000 златни лева на Добричкото общинско управление за построяване на първото класно училище в Южна Добруджа. Първият камък е положен на Петровден-29 юни 1908 година. Училището е построено през 1909 година. По решение на Общинския съвет и със съгласието на гражданството много години то носи името на своя дарител - Първо класно училище " Райко Цончев".
До 1913 година в училището се помещава мъжкото класно училище. До 1940 година сградата се използва за Румънска девическа гимназия.
Когато Добруджа е възвърната към България през 1940 година е открита Първа средищна прогимназия " Райко Цончев" с 13 паралелки. После училището става Девическа гимназия, а от 1955 година се трансформира в смесено Второ средно училище. През 1958 година става Втора средна политехническа гимназия.

През 1960 година училището е преименувано на "Димитър Полянов", а през 1980 година сградата е съборена с обещание да се постави бронзов барелеф на Райко Цончев.
На 1 ноември 2005 година пред входа на Висше училище Международен колеж-Албена в Добрич, точно на мястото, където е построено с дарени средсва Първото класно училище " Райко Цончев", е открит барелеф на дарителя, на предприемача, на големия Човек и благодетел - Райко Цончев.
Големият родолюбец, дарител и деец на образованието Райко Цончев умира на 16 май 1909 година в Добрич. На гроба ме е поставен бюст от италиански мрамор. Неговата съпруга, Добра Цончева, поставя скромен надпис:

"Ти съпруже и родителю, спечели, подари и остави, за да бъдеш гордост на рода си. Вечна ти памет на душата, щедрий и благодетелний покойнико. Ти, който не можа да доживееш, за да видиш плода на твоите трудови дела. Трудът ти е бил девиз, икономията - закон, благотворителността - идеал."